За шести пореден път  Фондация “ЕкоОбщност” обяви началото на конкурса „Дърво с корен”. В него се включиха и ученици от нашето училище – Доника Испирска и Ценко Цанов. Участието изискваше да се разкаже история за дърво, което е специално за семейството, приятелите, селото или града. Така те разказаха историята за вековния дъб от с. Голяма Желязна, като сред всичките 70 участници тяхното дърво стигна до финалистите  - първите 10.

       Колективът на ОУ „Васил Левски” с. Борима благодари за тяхното участие в конкурса и постигнатото място сред финалистите и им пожелава повече успехи и участия в подобни конкурси. Благодарим и на приятелите от Фейсбук, които дадоха своя глас за нашето дърво!

История на дървото:

       В нашето село Голяма Желязна има една местност Стежерака, в която растяха няколко вековни дъбови дървета. Сега останаха само две - три, но те имат голяма историческа значимост за днешните жители на селото.

       През 1991 г., със заповед за обявяване на вековни дървета в Ловешка област, тези дървета са обявени за вековни. Те са с височина 18 – 24 м., обиколка 3,25 – 6,20 м. и възраст 250 – 300 г. Аз много обичам да ходя в тази местност на разходка с приятели и по-късно разбрах историята на тези дървета. Само те знаят цялата истина за живота, нравите, обичаите, здравите основи на днешните желязвенци.

      За да ви разкажа историята, разпитвах много възрастни хора в нашето село, но те ми дадоха само малко информация. Разбрах за цялата истина лично от книгата „Под сенките на вековния дъб“, написана от Тр. Стоянов през 1937 г. и то прочетена само за една нощ. Тогава дървото, до което съм се снимала, доби още по-голямо значение за мен и за моите предци.

      Преди много години е имало богато и заможно село – Бърдене – с многобройни стада добитък, богати пасища, ниви. Съседното село – мюсюлмани им завиждали и решили да го опустошат. Така и направили. Като свидетели на всичко това били тези дъбови дървета. Те били подслон за любовта на Арма и Съю. Двама млади с чиста и неопетнена любов, символ на чистия български говор, религия и обичаи. Само те се спасили и след години, връщайки се на това място, виждат грозната картина – опустошителна и опожарена. Дъбовите дървета им напомнят за богатите бърденци, за тяхната сила и мощ. На това място се създава днешното село Голяма Желязна. Днес всички тук знаят за своя произход и чист български дух.

       Традиция е желязвенци да се събират под вековните дървета на празника „Свети Дух”, отчето да отслужи тържествена литургия – курбан за нашето минало. Всъщност съм чувала, че мечтата на хората е на това място да се изгради параклис, който да се посещава целогодишно.

Доника Испирска VІІ клас