24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. По пътя на духа и знанието всички ние, българите, имаме една щастлива орис: нашият език. Тази реч „омайна и сладка“, на която ние мислим, обичаме, откриваме, сънуваме, мечтаем и която трябва да съхраняваме, защото днес все по-често пишем нехайно, говорим с шепа думи, а знанието все по-рядко се цени. На този ден с чувство на национална гордост отдаваме почит на всички просветители, учени, творци и светли умове в българската история…